Проблемът тръгва оттам, че много подстанции са разполагани на територията на промишлени обекти, които след това са приватизирани. Независимо от това подстанциите остават държавна собственост. В Закона за енергетиката е записано, че при приватизация на енергийни обекти, които снабдяват повече от един потребител, те не се включват в предмета на сделката. Тези обекти освен това трябва да се прехвърлят на съответното енергийно предприятие (§ 4, ал. 11 от ПЗР към закона). Сходни са насоките и в предишните, отменени енергийни закони. ЕРП са задължени да изкупят подстанциите. Срокът за това първоначално бе до края на 2011 г., после бе отложен до края на 2015-а. По всичко личи, че и удълженият срок няма да бъде спазен.

Днес властта ангажира вниманието на гласоподавателите с идеите си за отнемане  лицензите на ЕРП, което не изглежда нито реално, нито продуктивно. Далеч по-мудна е тя, когато трябва да потърси своите истински права, които законът й вменява. Цената на всяка електрическа подстанция се измерва в милиони, съответно ЕРП имат да изкупуват доста: установени са 40 електрически подстанции, които са във владение на трети лица, т.е. са придобити чрез сделка за приватизация. Освен това в капитала на НЕК има 207 други електрически подстанции с актове за държавна собственост и 93 подстанции без такъв акт.

Вижда се, че държавата напълно законно може да принуди ЕРП да й предоставят средства, вероятно съпоставими с онези 320-350 млн. лв., които ВЕИ централите, ЕРП и НЕК не могат да си поделят. Цитираните по-горе данни за подстанциите са установени от междуведомствена работна група, формирана в края на 2010 г., в която участват 13 висши ръководители в секторите енергетика и сигурност. До съставянето на тази група се стига, след като Ирен Савова, председател на Сдружение ЮДИЦ, сигнализира министър-председателя за непотърсения държавен интерес. Предложението на адвокат Савова е държавата да заведе дела в две посоки: първо, срещу частните фирми, които имат документ за собственост – сделките да се обявят за нищожни в тази им част и държавата да възстанови собствеността си върху подстанциите. Втората група дела би следвало да е срещу ЕРП, които да заплатят на държавата наем за ползване на енергийните обекти за 5 години назад, както и да бъдат задължени най-сетне да ги изкупят.

Бойко Борисов е ентусиазиран, групата, оглавявана от тогавашния заместник-министър Делян Добрев също е активна, но приватизационната мъгла е толкова гъста, че са нужни година и половина, за да бъдат събрани необходимите за анализа документи от цялата страна. Заключението е, че Законът за енергетиката действително е нарушен по отношение на подстанциите, препоръката е адв. Савова да бъде упълномощена да предяви съответните искове от името на държавата.

Устремът се разбива в Министерството на регионалното развитие и благоустройството –  министър Лиляна Павлова отказва да даде старт на съдебния процес. Вместо това тя разпорежда събраните документи да бъдат изпратени на областните управители за допълнително съгласуване. Така събраната с толкова труд документация е „разпердушинена”. Същевременно държавен интерес за много милиони остава непотърсен.

Такси – но за кого?

„Считам, че държавата няма правни основания за завеждане на съдебни искове за установяване на собствеността си и евентуални пропуснати ползи, предвид факта, че към момента ел. подстанциите са включени в капитала на търговските дружества” – аргументира се Павлова. Меко казано, странно отсъждане: подстанциите действително са включени в капитала на търговските дружества, но не следва да е така. Именно затова е нужно държавата да води дела – за да си ги върне в съответствие със закона. По-голям проблем е, че и новото правителство, уж толкова строго към ЕРП, не търси това разпиляно държавно имане.

Адвокат Ирен Савова: „Това безхаберие най-сетне трябва да приключи!”

Повдигнатият проблем има поне три измерения. Най-важното касае безопасността. Нужно ли е подстанции и трафопостове (и тяхната собственост е неизяснена) да гърмят едни след други като коледни пиратки и цели региони да стоят без ток, за да се задейства най-сетне държавната машина? Конкретно за подстанцията в Ихтиман – там поне от 20 години не е правен сериозен ремонт. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) изчерпва отговорността си, като плаща около 18 хил. лв. месечно на собственика на завода, сега пернишката фирма „БМБ-Метал”. При десет наети електротехници и очаквана печалба за „собственика”, пари за поддръжка никога не остават. Запознати коментират, че състоянието на подстанцията е наистина ужасяващо: прозорците са изпочупени, вътре безпрепятствено вали дъжд и сняг. По земята са разпилени метални стърготини. Загиналият Йордан Минкин неведнъж е коментирал: „При някоя буря няма да излезем живи оттук.” По отношение на трафопостовете – през октомври 2012 г. един гръмна в жилищен блок в Бургас. По чудо инцидентът се размина без жертви.

Второто измерение е финансово. Освен България и може би Албания не са известни много случаи национална електрическа компания да върви към фалит. Явно държавата ни е наистина много богата, щом не търси своето: както собствеността върху подстанциите, които в момента са в трети лица, така и задължителното им изкупуване, така и такса за ползването им със задна дата. От тази гледна точка медийната война между министъра на енергетиката Драгомир Стойнев (надлежно уведомен за спорния статус на подстанциите) и ЕРП изглежда като изстрел извън мишената.

Парите не изчерпват въпроса: встъпването на държавата в своите законни права би имало и дисциплиниращ ефект за стопанските субекти. Общата практика на трите работещи в България ЕРП самоволно да прихващат суми от фактурите на НЕК говори за пренебрежение към държавната власт, без да коментираме кой на кого какво дължи. Ако потърси правата си във връзка с подстанциите, държавата не само ще помогне на закъсалата НЕК, но и ще даде сигнал, че спазва своите закони. ЕРП може да бъдат и по-отговорни към държавата, в която реализират печалби.

Във всяка месечна фактура българските домакинства плащат на ЕРП съответните такси, всеки нов обект плаща и такса за присъединяване. При положение че подстанциите са в подобно състояние, а всъщност са и държавна собственост, не следва ли ДКЕВР да преразгледа кой да е получателят на тези такси и да следи стриктно ЕРП да плащат такси за ползването на енергийни обекти? България няма нужда да отнема лицензи, още по-малко да национализира електроразпределителните дружества. Напълно достатъчно е институциите да се постараят да защитят обществения интерес. В противен случай пренебрежението към тях ще е напълно оправдано.

Объркани институции

Становищата на ЕРП по въпроса бяха обобщени преди месец в материал по темата на в. „Труд”. Дружествата твърдят, че нямат средства да направят свои подстанции и затова продължават да ползват съоръженията с неуточнена собственост. А нямат средства, защото ДКЕВР им предоставя недостатъчни суми за инвестиции. Така или иначе частните електроразпределители са наясно, че този проблем съществува – за разлика от държавния ЕСО, който твърди, че всички подстанции си имат собственик и затова смисъл да се водят дела няма.

Друга държавна структура – Министерството на икономиката и енергетиката, все пак счита, че подстанции за връщане има. То дори планира тези седмици да обяви конкурс за адвокати, които да го представляват в предстоящите съдебни дела. Сдружение ЮДИЦ, което е най-навътре в казуса и което всъщност обърна вниманието на държавните органи за непотърсената собственост, има основания да се чувства засегнато. За Ирен Савова въпросът е принципен, тя дори е предлагала в многобройните си срещи с институциите да представлява държавата „про боно”. И други адвокати да си изберат – свежда поглед тя – но това безхаберие най-сетне да приключи.

Министерството на енергетиката вероятно скоро ще изкара коза „подстанции” в зрелищната си битка с ЕРП. Пет години след първия сигнал, след две човешки жертви то може да потърси отдавна загубените държавни милиони. Ако някоя друга държавна структура междувременно не го спре. Но състоянието на обектите е такова, че въпросът скоро сам ще потърси своето решение.

източник: сп. “ТЕМА”

Димитър СЪБЕВ